Осем годишната Виктория се учи да върви

Статия от вестник Sächsische Zeitung („Саксонски вестник”) [online], 24.09.2011, автор: Катарина Карлсхаус

Момичето не е можело само да стои изправено. След двуседмична делфинотерапия е постигнат изключително голям напредък.

Мануела Ленувайт без съмнение е щастлива жена. Тя е 47 годишна, със слънчев загар, разтревоженият й поглед вече е дал път на щастливите бръчици около очите й, а поведението й излъчва новопридобита сила. Мануела Ленувайт е преди всичко щастлива майка на осем годишната Виктория, за която хората от Прийстевиц, Гросенхайм и други градове и села дариха много пари.

Тази история беше основна тема

Кампанията за набиране на средства беше оглавена от местния офис на вестника „Sächsische Zeitung” в Гросенхайм и общността в Прийстевиц събра над 15 000 евро. Делфинотерапията в Мармарис, Турция, струваше 9450 евро, като сумата беше непосилна за семейството. „Това беше удар за съпруга ми”, каза г-жа Ленувайт. „Той все работеше, но беше невъзможно да съберем толкова много пари. Положението беше много тежко за нас.” Това беше публикувано във вестника на 05.05. и оттогава животът на разтревожените родители се промени чувствително. Виктория отбеляза голям напредък, стана по-уравновесена и през август можеше да коленичи. Това събитие беше едновременно Великден, рожден ден и Коледа за родителите й.

Най-после времето настъпи. След толкова години на очаквания и надежди, семейство Ленувайт започнаха да се приготвят. На 02.09. те отлетяха за Турция. В багажа си сложиха летни дрехи, играчки и многото си желания. Днес, гледайки Мануела Ленувайт ще видите, че всечки тези желания са се сбъднали. „Изненадващо, Виктория нямаше никакви проблеми с настаняването. На втория ден тя вече се приспособи към реда, установен в хотела и в терапевтичния център”, каза тя. Точно организираният курс означаваше много усърдна работа за русото момиченце, което по принцип беше със здрав организам. Всяка сутрин се провеждаше кранио-сакрална терапия, която се състои от лек натиск с ръка на черепа и кръста. Следваше хипотерапия и среща с делфините. „Всяко дете работи с едно животно. Първо, с помощта на терапевт, детето се учи да вярва на животното. След това, заедно плуват и детето не изпитва никакъв страх”, споделят семейство Ленувайт. 290-килограмовият морски приятел на Виктория се нарича Флип. Следващите 14 дни той премахна всички пречки..

Не само това, скоро тя започна да се движи сама във водата с помощта на пояс, от ден на ден ставаше все по-спокойна, вече не правеше резки движения, както обикновено, и не пищеше от страх. Изведнъж тя започна да седи самостоятелно, без чужда помощ. По-рано тя само издаваше звуци, след това започнахме да чуваме думи, тя произнесе думата „да” („ja”). В един момент отиде при майка си за прегръдка. „Това беше за мен много специален момент”, каза Мануела Ленувайт. „Виктория ме прегърна не защото търсеще помощ, тя за пръв път съзнателно искаше да изрази обичта си”. Тя вече можеше да целуне Флип.

Това е чудо!

Виктория накрая го направи – тя остави инвалидната количка и отново седна съвсем сама. И нещо повече – само след няколко дни в Мармарис осем годишното момиче за пръв път в живота си можеше да се изправи. Вече може да стои права. И в Турция, и в градината у дома си. „Никой не може да обясни тази терапия, но тя работи”, каза хлипайки Мануела Ленувайт. Тя е много благодарна на всички, които дариха средства. „Те ни помогнаха да постигнем това чудо”.

Прочетете оригиналната статия (на немски)