Делфинотерапията на Аника

Аника е 13-годишно момиче, тежащо само 25 кг. Тя обаче е мускулеста, изключително жилава, издръжлива и обикновено много щастлива!

Предварително уредихме всичко чрез Delfintherapiereisen Megasport в Германия. Беше много лесно. В началото на годината изпратих и-мейл, в който посочих датите за пътуване в началото на лятната отпуска. От „Мегаспорт” ми изпратиха документите на ел. поща – разпечатах ги и ги попълних без да бързам. Имах няколко въпроса, звъннах им и ми отговориха много любезно и учтиво. Много професионално обслужване.

Аника летеше за първи път. Притеснявах се главно за полета. Какво ще стане по време на промяната в налягането? Предварително се снабдих с капки за уши и спрей за нос и точно преди да излетим й напълних чашката с нещо за пиене, за да преглътне. Това свърши добра работа и тя нямаше налягане в ушите.

Втората ми грижа беше как тя ще седи в самолета. Бях взела още един колан за гърдите – минаваше зад седалката и се закопчаваше на гърдите, но това не беше необходимо. Обикновеният колан беше напълно достатъчен и ако тя се наклонеше напред или настрани можех да я задържа. Храната беше юфка – идеално за Аника!

Имах чувството, че се вълнувам заради нея. Тя обичаше да се вози на въртележка – колкото по-нависоко и по-бързо, толкова по-добре.

Пристигнахме много късно (в 9 часа вечерта) в Марес хотел, когато вече беше тъмно, но получихме вечеря и ни посрещнаха гостоприемно. Храната беше великолепна във всяко отношение – всички ястия бяха изложени в бюфета, имаше всякакви видове юфка. За закуска взех 2 кутии с овесени ядки, които ни стигнаха за две седмици, защото Аника яде също и други вкусни неща, като напр. палачинки с различни пълнежи.

Обещаха ни специална стая за хора с увреждания, но ни дадоха обикновена. За мен нямаше проблем, тъй като й носих от вкъщи тоалетното столче. То се счита за медицински багаж и не спада към ограничението от 20 кг багаж, безплатно е. Душът беше толкова голям, че го ползвахме заедно с Аника и тоалетното й столче. Имаше само едно малко стъпало, над което да пренесем столчето. В стаята имаше инструкции, които трябваше да се следват – всичко беше много добре организирано.

Първата ни среща за делфинотерапията беше в 9 сутринта, когато не беше толкова горещо. Делфинотерапията започна в единия край на басейна. Аника трябваше да хвърля във водата топка или обръч и Фрозия – „нашият” делфин, й донасяше хвърлените предмети. Аника беше потопила краката си в басейна и Фрозия плуваше около нея. Аника целуна Фрозия и двете танцуваха, хванати ръка за плавник. През цялото време терапевтът Барбара придържаше и подкрепяше Аника и аз можех да се облегна, да се отпусна и да не се безпокоя за нея – много приятно чувство! Аника носеше във водата спасителна жилетка. Тя много се забавляваше във водата и това често ме просълзяваше. Сутрините Аника имаше също физио- и кранио-сакрална терапия. В 2 часа следобед ни вземаха от хотела и ни водеха на хипотерапия. В 5 следобед ни връщаха обратно в хотела.

След това винаги отивахме до плажа, за да се охладим във водата. Докато бяхме там, в началото на лятната отпуска времето винаги беше слънчево и горещо, температурата понякога стигаше 46°C. През есента всичко е малко по-евтино, но тогава е по-хладно. Тъй като на Аника обикновено й е студено, избрахме лятната отпуска.

Единствената трудност, с която трябваше да се справим, беше пътеката между хотела и плажа, а това беше изморително. На отиване беше доста стръмна и неасфалтирана, беше покрита с циментирани плочи. Обратният път също беше изморителен, тъй като бутах инвалидната количка на задните колелета, за да не се клатушка много Аника. Това би било по-лесно с детска количка или ако тренирах редовно, но тъй като съм положително мислеща личност, приех това като тренировка :-).

След първата седмица на Аника два дни й беше мъчно за дома, между терапиите плачеше и доста говорихме по телефона с баба й, дядо й и сетра й Таня, рано си лягахме ( в 9 ч. вечерта) – прегръщах я и след това заспиваше. Бях изненадана, тъй като никога преди това не й домъчняваше за вкъщи. Това също беше напредък, макар емоциите да бяха отрицателни! След 2 дни обаче тя се възстанови и отново беше щастлива.

Една вечер треньорът на делфини взе Аника и я заведе на детската дискотека. Тя не ми позволи да отида с нея дори само за да й направя снимка. Толкова дълго време без майка си!

Бихме искали да посетим Турция отново за още една делфинотерапия, но следващият път ще дойдем цялото семейство.

Аника имаше голяма полза от терапията. Тя е много по-бърза с речевия си компютър, по-пъргава и със силна воля (което не винаги е благословия). На няколко пъти тя беше освободена от занятия в училище, защото не отговаряла с речевия си компютър, тъй като предпочитала да слуша музика. За мен като нейна майка това не беше отпуска, но въпреки това беше чудесно време за нас двете! Ще се върнем!

Ако имате въпроси, относно делфинотерапията, може да се свържете със семейството на: [@encode@ email=”” display=””]