Благодарности от Кирил, майка му и баща му

Скъпа Беата,
Скъпа Сема,

Сякаш вчера се върнахме от делфинотерапията, но всъщност вече изминаха два месеца. Много сме благодарни за това, което направихте за Кирил по време на курса. Оттогава Кирил има изключително голям напредък. Вече движенията му са доста по-координирани, качва се по стълбите съвсем сам, без чужда помощ! Опитва се да скача, кара велосипед (!) и дори се опитва да кара скутер (!!) – това дори не съм си го представяла! Също така може да се храни сам – яде с лъжица и вилица (все още непохватно, но го прави!).

Освен това започна да анализира нещата – сравнява цветовете и формите, показва еднаквите и подобните – съвсем сам, без да го карам, може да брои на пръсти – показва 1, 2, 3, 4 и 5. Може да брои, например ако му кажеш 2 ябълки, показва 2 пръста.

По-важното е, че се опитва да каже някои изрази като: „Ето я мама” („Вот мама”), „моята мама” („моя мама”) и т. н. Също така се опитва да каже някои трудни думи като „благодаря” („спа-си-бо”) и „автомобил” („ма-ши-на”). Надявам се, че му е даден точният импулс за развитието му.

Много ви благодаря за помощта, за отношението и за срастта във всичко, което правите!

Помним всеки ден, който прекараме при вас. Кирил обича да гледа снимките и клиповете със Сплаш. Винаги търси делфини, когато „чете” книги. Дори целува любимите си снимки.

Вярвам, че всичко, което е постигнал през изминалите два месеца, е благодарение на вашата помощ. Нямам думи, с които да изразя чувствата и благодарността си към вас. Възнамеряваме да дойдем още веднъж за втория курс делфинотерапия през следващата година.

За съжаление досега не съм успяла да намеря специалист-кинезитерапевт в Москва, но продължавам да търся. Приложила съм ви някои от любимите снимки на Кирил.

Сърдечни поздрави,
Ирина