Много ви благодарим за любезното посрещане и грижи по време на престоя ни в Мармарис. Беше голяма чест да се срещнем и невероятно удоволствие да плуваме с Флип. Сибел и аз мислим всеки ден за тези изключителни мигове. Хората там вършат важна и великолепна работа. Когато се сдобием с апартамент в Мармарис, ще дойдем отново следващата година, за да се срещнем с екипа и с Флип.
Обслужването във връзка с предмета на делфинотерапия беше просто великолепно. Светлана, Джулия и Силвио са не просто способни, компетентни и готови да помогнат, но са невероятно прекрасни и мили хора. Също и Игор, съпругът на Светлана, когото ние опознахме по време на сеансите, е изключително приятен и любезен човек. Стажантите Ким и Мириам също бяха много старателни, помагаха с готовност и всичко правеха с удоволствие.
За нас се погрижиха много добре в делфинотерапевтичния център в Мармарис, професионализмът беше очевиден и всичко беше изпипано до най-малката подробност. Организационно също не можахме да усетим никакъв пропуск. Просто превъзходно, можем само да изразим нашата огромна благодарност и нъпълно заслужени похвали!
Статия от SEBNITZER ZEITUNG, 21.10.2013, автор: Катарина Ланге
Внимателно, това пълзи! Делфинът Дейзи нежно гъделичка краката на Мари. Полупарализираното момиче може да работи със специално обучени животни в морето в Турция. Те успяха да се видят отново на следващата година.
Мократа муцуна гъделичка краката на Мари. 6-годишното момиченце чувства особен гъдел там. На това не е обърнато особено внимание – Мари просто трябва да се смее. Read the rest of this entry »
Събудихме се в 2 сутринта в понеделник, в 2:30 в колата, в 6 сутринта в самолета, пристигнахме в Даламан, Турция в 8:30 сутринта. След това до хотел Марес с автобус.
Аз, Хани и Лени си имаме наша спалня. Опитахме басейна след като се наобядвахме и отидохме на детска дискотека след вечеря. Легнахме си изморени като кучета.
Read the rest of this entry »
Здравейте! Искам да споделя няколко думи за делфинотерапията на моя син Дардан. Наистина съм много щастлива, че през пролетните празници цялото ми семейство присъства на делфинотерапия в Мармарис. Всичко беше чудесно и ние бяхме много доволни, особено от факта, че терапията на Дардан вървеше много добре.
Делфините Флип и Фрозия, а също и делфинотерапевтът Барбара бях истинско чудо за него. През първите два дни страхът на Дардан от дълбоките води намаля значително, а в края на терапията съвсем изчезна. Той с голямо внимание слушаше Барбара и тя спечели доверието му за съвсем кратко време.
Благодарение на делфинотерапията много неща в Дардан се подобриха – повиши се самоувереността му, концетрацията и способността му да общува. Започна да изговаря толкова много думи, което наистина ме изненада. Синът ми плуваше, танцуваше, милваше и целуваше делфина Флип. Двамата бяха щастливи заедно, че накрая не искаше да си тръгне. Всичко беше толкова невероятно да се види.
Основавайки се на нашия опит с делфините, бих искала да посъветвам другите родители да направят тази важна стъпка и да се възползват от положителните ефекти на делфинотерапията за тях и техните деца. Всичко това наистина си струва!
Аника е 13-годишно момиче, тежащо само 25 кг. Тя обаче е мускулеста, изключително жилава, издръжлива и обикновено много щастлива!
Предварително уредихме всичко чрез Delfintherapiereisen Megasport в Германия. Беше много лесно. В началото на годината изпратих и-мейл, в който посочих датите за пътуване в началото на лятната отпуска. От „Мегаспорт” ми изпратиха документите на ел. поща – разпечатах ги и ги попълних без да бързам. Имах няколко въпроса, звъннах им и ми отговориха много любезно и учтиво. Много професионално обслужване.
Аника летеше за първи път. Притеснявах се главно за полета. Какво ще стане по време на промяната в налягането? Предварително се снабдих с капки за уши и спрей за нос и точно преди да излетим й напълних чашката с нещо за пиене, за да преглътне. Това свърши добра работа и тя нямаше налягане в ушите.
Втората ми грижа беше как тя ще седи в самолета. Бях взела още един колан за гърдите – минаваше зад седалката и се закопчаваше на гърдите, но това не беше необходимо. Обикновеният колан беше напълно достатъчен и ако тя се наклонеше напред или настрани можех да я задържа. Храната беше юфка – идеално за Аника!
Имах чувството, че се вълнувам заради нея. Тя обичаше да се вози на въртележка – колкото по-нависоко и по-бързо, толкова по-добре.
Пристигнахме много късно (в 9 часа вечерта) в Марес хотел, когато вече беше тъмно, но получихме вечеря и ни посрещнаха гостоприемно. Храната беше великолепна във всяко отношение – всички ястия бяха изложени в бюфета, имаше всякакви видове юфка. За закуска взех 2 кутии с овесени ядки, които ни стигнаха за две седмици, защото Аника яде също и други вкусни неща, като напр. палачинки с различни пълнежи.
Обещаха ни специална стая за хора с увреждания, но ни дадоха обикновена. За мен нямаше проблем, тъй като й носих от вкъщи тоалетното столче. То се счита за медицински багаж и не спада към ограничението от 20 кг багаж, безплатно е. Душът беше толкова голям, че го ползвахме заедно с Аника и тоалетното й столче. Имаше само едно малко стъпало, над което да пренесем столчето. В стаята имаше инструкции, които трябваше да се следват – всичко беше много добре организирано.
Първата ни среща за делфинотерапията беше в 9 сутринта, когато не беше толкова горещо. Делфинотерапията започна в единия край на басейна. Аника трябваше да хвърля във водата топка или обръч и Фрозия – „нашият” делфин, й донасяше хвърлените предмети. Аника беше потопила краката си в басейна и Фрозия плуваше около нея. Аника целуна Фрозия и двете танцуваха, хванати ръка за плавник. През цялото време терапевтът Барбара придържаше и подкрепяше Аника и аз можех да се облегна, да се отпусна и да не се безпокоя за нея – много приятно чувство! Аника носеше във водата спасителна жилетка. Тя много се забавляваше във водата и това често ме просълзяваше. Сутрините Аника имаше също физио- и кранио-сакрална терапия. В 2 часа следобед ни вземаха от хотела и ни водеха на хипотерапия. В 5 следобед ни връщаха обратно в хотела.
След това винаги отивахме до плажа, за да се охладим във водата. Докато бяхме там, в началото на лятната отпуска времето винаги беше слънчево и горещо, температурата понякога стигаше 46°C. През есента всичко е малко по-евтино, но тогава е по-хладно. Тъй като на Аника обикновено й е студено, избрахме лятната отпуска.
Единствената трудност, с която трябваше да се справим, беше пътеката между хотела и плажа, а това беше изморително. На отиване беше доста стръмна и неасфалтирана, беше покрита с циментирани плочи. Обратният път също беше изморителен, тъй като бутах инвалидната количка на задните колелета, за да не се клатушка много Аника. Това би било по-лесно с детска количка или ако тренирах редовно, но тъй като съм положително мислеща личност, приех това като тренировка :-).
След първата седмица на Аника два дни й беше мъчно за дома, между терапиите плачеше и доста говорихме по телефона с баба й, дядо й и сетра й Таня, рано си лягахме ( в 9 ч. вечерта) – прегръщах я и след това заспиваше. Бях изненадана, тъй като никога преди това не й домъчняваше за вкъщи. Това също беше напредък, макар емоциите да бяха отрицателни! След 2 дни обаче тя се възстанови и отново беше щастлива.
Една вечер треньорът на делфини взе Аника и я заведе на детската дискотека. Тя не ми позволи да отида с нея дори само за да й направя снимка. Толкова дълго време без майка си!
Бихме искали да посетим Турция отново за още една делфинотерапия, но следващият път ще дойдем цялото семейство.
Аника имаше голяма полза от терапията. Тя е много по-бърза с речевия си компютър, по-пъргава и със силна воля (което не винаги е благословия). На няколко пъти тя беше освободена от занятия в училище, защото не отговаряла с речевия си компютър, тъй като предпочитала да слуша музика. За мен като нейна майка това не беше отпуска, но въпреки това беше чудесно време за нас двете! Ще се върнем!
Ако имате въпроси, относно делфинотерапията, може да се свържете със семейството на: [@encode@ email=”” display=””]
Статия от вестник Sächsische Zeitung („Саксонски вестник”) [online], 24.09.2011, автор: Катарина Карлсхаус
Момичето не е можело само да стои изправено. След двуседмична делфинотерапия е постигнат изключително голям напредък.
Мануела Ленувайт без съмнение е щастлива жена. Тя е 47 годишна, със слънчев загар, разтревоженият й поглед вече е дал път на щастливите бръчици около очите й, а поведението й излъчва новопридобита сила. Мануела Ленувайт е преди всичко щастлива майка на осем годишната Виктория, за която хората от Прийстевиц, Гросенхайм и други градове и села дариха много пари.
Тази история беше основна тема
Кампанията за набиране на средства беше оглавена от местния офис на вестника „Sächsische Zeitung” в Гросенхайм и общността в Прийстевиц събра над 15 000 евро. Делфинотерапията в Мармарис, Турция, струваше 9450 евро, като сумата беше непосилна за семейството. „Това беше удар за съпруга ми”, каза г-жа Ленувайт. „Той все работеше, но беше невъзможно да съберем толкова много пари. 
Положението беше много тежко за нас.” Това беше публикувано във вестника на 05.05. и оттогава животът на разтревожените родители се промени чувствително. Виктория отбеляза голям напредък, стана по-уравновесена и през август можеше да коленичи. Това събитие беше едновременно Великден, рожден ден и Коледа за родителите й.
Най-после времето настъпи. След толкова години на очаквания и надежди, семейство Ленувайт започнаха да се приготвят. На 02.09. те отлетяха за Турция. В багажа си сложиха летни дрехи, играчки и многото си желания. Днес, гледайки Мануела Ленувайт ще видите, че всечки тези желания са се сбъднали. „Изненадващо, Виктория нямаше никакви проблеми с настаняването. На втория ден тя вече се приспособи към реда, установен в хотела и в терапевтичния център”, каза тя. Точно организираният курс означаваше много усърдна работа за русото момиченце, което по принцип беше със здрав организам. Всяка сутрин се провеждаше кранио-сакрална терапия, която се състои от лек натиск с ръка на черепа и кръста. Read the rest of this entry »
Искам да ви разкажа за времето, прекарано в делфинотерапевтичния център в Мармарис и да благодаря още веднъж за чудесните грижи и вниманието, с които бях оградена.
От самото начало на проучването ми за делфинотерапията, към мен се отнесоха със съчувствие и получих много изчерпателно съдействие от Тургай. В рамките на седмица от първия ми и-мейл получих програма, съставена специално за мен, тъй като аз не съм обичаен случай за този вид терапия. Реших да опитам с тази терапия, тъй като бях чувала, че делфинотерапията може да бъде успешна и полезна при страдащи от посттравматичен стрес, бях отчаяна и исках да видя дали може да ми помогне. Read the rest of this entry »
Още веднъж искаме да благодарим на вас и на целия екип за незабравимите дни в Делфинотерапевтичния център „Онмега”. Отново, както и година по-рано, видяхме незабавните резултати от програмата на Кирил и очакваме с нетърпение да видим повече с всеки следващ ден.
Разбираме отношението ви във връзка с нападките от хора, които всъщност не ви познават.
Прекарахме 10 дни с научно изследователска цел в Делфинотерапевтичния център в Мармарис през 2009 г.
Ние свидетелствахме в полза на вниманието, което отделяте за здравето и благополучието на животните, а също така и към качеството на грижата за пациентите.
Приветствахме напълно откритостта и сътрудничеството на целия екип, на треньорите и терапевтите, игривия подход на животните, почтителното разбирателство и предоставянето на услуги.
Цялостната работа беше великолепна и е достойна за награда.
Monique et Charles U H L, Prof. Peintres et Sculpteurs
За въпроси, отнасящи се до делфинотерапията, може да пишете на ел. поща на:[encode_email email=”” display=””]
