„Алелуя” от Антония от Фьорде. Вече имаме зелена светлина да ви посетим отново. Чакаме с нетърпение да дойде това време.
Много неща се случиха с нас. Антония продължава да се развива и да ни изненадва с неща, които не мислехме, че са възможни. Речникът й става все по-богат и отчасти може да поиска това, което й трябва.
Здравейте! Искам да споделя няколко думи за делфинотерапията на моя син Дардан. Наистина съм много щастлива, че през пролетните празници цялото ми семейство присъства на делфинотерапия в Мармарис. Всичко беше чудесно и ние бяхме много доволни, особено от факта, че терапията на Дардан вървеше много добре.
Делфините Флип и Фрозия, а също и делфинотерапевтът Барбара бях истинско чудо за него. През първите два дни страхът на Дардан от дълбоките води намаля значително, а в края на терапията съвсем изчезна. Той с голямо внимание слушаше Барбара и тя спечели доверието му за съвсем кратко време.
Благодарение на делфинотерапията много неща в Дардан се подобриха – повиши се самоувереността му, концетрацията и способността му да общува. Започна да изговаря толкова много думи, което наистина ме изненада. Синът ми плуваше, танцуваше, милваше и целуваше делфина Флип. Двамата бяха щастливи заедно, че накрая не искаше да си тръгне. Всичко беше толкова невероятно да се види.
Основавайки се на нашия опит с делфините, бих искала да посъветвам другите родители да направят тази важна стъпка и да се възползват от положителните ефекти на делфинотерапията за тях и техните деца. Всичко това наистина си струва!
Аника е 13-годишно момиче, тежащо само 25 кг. Тя обаче е мускулеста, изключително жилава, издръжлива и обикновено много щастлива!
Предварително уредихме всичко чрез Delfintherapiereisen Megasport в Германия. Беше много лесно. В началото на годината изпратих и-мейл, в който посочих датите за пътуване в началото на лятната отпуска. От „Мегаспорт” ми изпратиха документите на ел. поща – разпечатах ги и ги попълних без да бързам. Имах няколко въпроса, звъннах им и ми отговориха много любезно и учтиво. Много професионално обслужване.
Аника летеше за първи път. Притеснявах се главно за полета. Какво ще стане по време на промяната в налягането? Предварително се снабдих с капки за уши и спрей за нос и точно преди да излетим й напълних чашката с нещо за пиене, за да преглътне. Това свърши добра работа и тя нямаше налягане в ушите.
Втората ми грижа беше как тя ще седи в самолета. Бях взела още един колан за гърдите – минаваше зад седалката и се закопчаваше на гърдите, но това не беше необходимо. Обикновеният колан беше напълно достатъчен и ако тя се наклонеше напред или настрани можех да я задържа. Храната беше юфка – идеално за Аника!
Имах чувството, че се вълнувам заради нея. Тя обичаше да се вози на въртележка – колкото по-нависоко и по-бързо, толкова по-добре.
Пристигнахме много късно (в 9 часа вечерта) в Марес хотел, когато вече беше тъмно, но получихме вечеря и ни посрещнаха гостоприемно. Храната беше великолепна във всяко отношение – всички ястия бяха изложени в бюфета, имаше всякакви видове юфка. За закуска взех 2 кутии с овесени ядки, които ни стигнаха за две седмици, защото Аника яде също и други вкусни неща, като напр. палачинки с различни пълнежи.
Обещаха ни специална стая за хора с увреждания, но ни дадоха обикновена. За мен нямаше проблем, тъй като й носих от вкъщи тоалетното столче. То се счита за медицински багаж и не спада към ограничението от 20 кг багаж, безплатно е. Душът беше толкова голям, че го ползвахме заедно с Аника и тоалетното й столче. Имаше само едно малко стъпало, над което да пренесем столчето. В стаята имаше инструкции, които трябваше да се следват – всичко беше много добре организирано.
Първата ни среща за делфинотерапията беше в 9 сутринта, когато не беше толкова горещо. Делфинотерапията започна в единия край на басейна. Аника трябваше да хвърля във водата топка или обръч и Фрозия – „нашият” делфин, й донасяше хвърлените предмети. Аника беше потопила краката си в басейна и Фрозия плуваше около нея. Аника целуна Фрозия и двете танцуваха, хванати ръка за плавник. През цялото време терапевтът Барбара придържаше и подкрепяше Аника и аз можех да се облегна, да се отпусна и да не се безпокоя за нея – много приятно чувство! Аника носеше във водата спасителна жилетка. Тя много се забавляваше във водата и това често ме просълзяваше. Сутрините Аника имаше също физио- и кранио-сакрална терапия. В 2 часа следобед ни вземаха от хотела и ни водеха на хипотерапия. В 5 следобед ни връщаха обратно в хотела.
След това винаги отивахме до плажа, за да се охладим във водата. Докато бяхме там, в началото на лятната отпуска времето винаги беше слънчево и горещо, температурата понякога стигаше 46°C. През есента всичко е малко по-евтино, но тогава е по-хладно. Тъй като на Аника обикновено й е студено, избрахме лятната отпуска.
Единствената трудност, с която трябваше да се справим, беше пътеката между хотела и плажа, а това беше изморително. На отиване беше доста стръмна и неасфалтирана, беше покрита с циментирани плочи. Обратният път също беше изморителен, тъй като бутах инвалидната количка на задните колелета, за да не се клатушка много Аника. Това би било по-лесно с детска количка или ако тренирах редовно, но тъй като съм положително мислеща личност, приех това като тренировка :-).
След първата седмица на Аника два дни й беше мъчно за дома, между терапиите плачеше и доста говорихме по телефона с баба й, дядо й и сетра й Таня, рано си лягахме ( в 9 ч. вечерта) – прегръщах я и след това заспиваше. Бях изненадана, тъй като никога преди това не й домъчняваше за вкъщи. Това също беше напредък, макар емоциите да бяха отрицателни! След 2 дни обаче тя се възстанови и отново беше щастлива.
Една вечер треньорът на делфини взе Аника и я заведе на детската дискотека. Тя не ми позволи да отида с нея дори само за да й направя снимка. Толкова дълго време без майка си!
Бихме искали да посетим Турция отново за още една делфинотерапия, но следващият път ще дойдем цялото семейство.
Аника имаше голяма полза от терапията. Тя е много по-бърза с речевия си компютър, по-пъргава и със силна воля (което не винаги е благословия). На няколко пъти тя беше освободена от занятия в училище, защото не отговаряла с речевия си компютър, тъй като предпочитала да слуша музика. За мен като нейна майка това не беше отпуска, но въпреки това беше чудесно време за нас двете! Ще се върнем!
Ако имате въпроси, относно делфинотерапията, може да се свържете със семейството на: [@encode@ email=““ display=““]
Здравей Барбара, здравейте приятели!
Надяваме се, че всички вие сте добре и сте изкарали едно чудесно лято, също като нас. Мина известно време, откакто бяхме на терапия заедно с вас. Това беше много хубаво, незабравимо и успешно преживяване. Сандра много се подобри.
Сандра много обича делфините (особено Фрозия) и често говори за тях. Всеки ден, по време ня терапията й, тя много се забавляваше. Беше много горда от факта, че беше сама във водата, заедно с Фрозия, и й позволяваха да й дава команди.
Този път Барбара и Алехандра много упорито работиха върху речта й. Read the rest of this entry »
Тъй като имахме незабравими изживявания в Делфинотерапевтичния център през 2009 г., решихме да ги изживеем отново. След първия път той започна да говори и като цяло стана по-отворен и по-самоуверен.
Този път летяхме до Мармарис без никакви очаквания, просто искахме да видим какво ще се случи. Първи отлетяха Фил и баща му, а аз с по-малкия ни син летяхме по-късно, придружени от баба и дядо за подкрепа. Беше като завръщане у дома, дом, който некога не сме напускали.
Терапевтичният екип на Фил се състоеше от Флип, Барбара, Кристина и Синтия, а Беата, Сема и Юлия се занимаваха със сковаността на ставите му. От самото начало Фил въобще не беше разтревожен и всеки ден гледаше да работи с всички. Най-голяма радост му доставяше да пее и да танцува с Флип и да кара „водно такси”. Накрая използваше „вълшебната думичка” съвсем сам. Той бързо стана по-самоуверен, използваше по-дълги изречения сам произнася „ние”/„на нас”. Но най-хубавото е, че започна да произнася звукът „ш” – толкова дълго го чакахме. Сега любимата му дума е „шьон” (хубаво). Повече от щастливи сме, че по-нататъшния напредък на сина ни е постигнат благодарение на терапията. Read the rest of this entry »
Здравейте скъпи мои,
Ето няколко думи от мен относно делфинотерапията на три деца в Мармарис, Турция. Платих си, за да изненадам с посещението си родителите, с цел лично да видя някои от терапиите на децата.
Тъй като аз (и един приятел) пристигнахме три дни преди родителите, можах да видя всичко предварително и всичко ми беше обяснено.
По време на изключително сърдечното посрещане от г-н Аксел Линке, директорът на терапевтичния център, и от всички терапевти и лекари, беше ми разрешено да разгледам навсякъде и всички мои въпроси получиха отговор. Бях напълно сигурна, че „моите” деца са в добри ръце и за тях ще се грижат много добре обучени лекари и терапевти. Read the rest of this entry »
Привет на всички!
Най-добри пожелания от Карина и родителите й.
Изкарахме страхотно, а делфинотерапията беше много полезна за Карина. Няколко дни след завръщането ни в Германия Карина спа много по-добре през нощта и това продължава. Обмисляме още една делфинотерапия през 2012 г., но не знаем точно по кое време. Най-вероятно ще се видим догодина.
Изпращам ви снимки, на които сте заедно с Карина.
Надяваме се, че сте добре. Ще се видим отново в Турция.
Най-добри пожелания от
Детлев, Моника и Карина Люке
С Луис се върнахме от делфинотерапия в Мармарис и сме напълно изумени, очаровани, щастливи, доволни и благодарни! Беше прекрасно!
Пристигнахме в нашия хотел в Мармарис събота вечерта на 02.10.2010 г., малко преди полунощ. Самолетът ни имаше техническа неизправност и полетът ни беше отложен с няколко часа, преди да можем да излетим. Тъй като съм бивша стюардеса, естествено не бях особено притиснена, Луис също остана спокоен и понесе много добре дългото пътуване.
Неделя сутринта ни посети един терапевт от делфинотерапевтичния център, който ни покани на среща същия следобед. В 14.00 ч. бяхме посрещнати от целия дружелюбен терапевтичен екип. Read the rest of this entry »
Статия от вестник MARMARİS – Hürriyet Daily News, 21.02.2011 г., автор: Джейн Акатай
– Делфинотерапевтичните центрове не може да се сравняват с делфинариумите за представления с делфини. Това каза управителят на един такъв център, разположен на разстояние от брега на Мармарис, по повод предстоящият протест през април, организиран от един немски комитет за защита на делфините.
– Те искат да затворят делфинариумите за представления в Турция, но нашият център не е такъв, каза Тургай Уйкусуз, управител на „Онмега”, относно Комитета за защита на китовете и делфините (Wal- und Delphinschutz-Forum (WDSF)), който организира протест в Турция срещу представленията с делфини.
– Твърдят също, че делфинотерапията е скъпа и не работи. Те пък какво разбират? Преди да кажат нещо такова, би трябвало да видят някои от нашите пациенти и да поговорят с родителите на децата с увреждания, които идват при нас от цял свят всяка година, каза Уйкусуз. Read the rest of this entry »
От Кармен Вийрекл, магистър психолог
В периода август – октомври 2010 г. изкарах едно практическо обучение в Делфинотерапевтичния център в Мармарис, Турция и с този разказ бих искала да ви опиша моите преживявания и впечатления.
В Делфинотерапевтичния център работи един международен екип, състоящ се от терапевти, треньори на делфини, стажанти и разнообразен персонал, занимаващ се главно с туризма. Добрите познания по английски език са от изключителна важност, за да можете да работите и да общувате. Read the rest of this entry »
