Оливия беше на делфинотерапия през септември 2014 г. Нашите очаквания не бяха високи, просто се надявах, че дори да не виждам промени в поведението й, може би нещо вътре в нея се променя. За мен не беше важно да стане чудо, по-важно беше дали ще може да разбира и да чувства света по-добре след терапията. Едно беше сигурно – тя ще се наслаждава на тези две седмици с делфините.
Преди да тръгнем за Мармарис, Елена много ни помогна по ел. поща, на въпросите ни беше отговорено още преди да сме ги задали. Нашите малки специални нужди бяха удовлетворени по най-добрия начин. Read the rest of this entry »
Полупарализираното момиче от Нойщад може да плува с делфини. Терапията показва неговия първи успех.
Внимателно, това пълзи! Делфинът Дейзи нежно гъделичка краката на Мари. Полупарализираното момиче може да работи със специално обучени животни в морето в Турция. Те успяха да се видят отново на следващата година.
Мократа муцуна гъделичка краката на Мари. 6-годишното момиченце чувства особен гъдел там. На това не е обърнато особено внимание – Мари просто трябва да се смее. Read the rest of this entry »
Събудихме се в 2 сутринта в понеделник, в 2:30 в колата, в 6 сутринта в самолета, пристигнахме в Даламан, Турция в 8:30 сутринта. След това до хотел Марес с автобус.
Аз, Хани и Лени си имаме наша спалня. Опитахме басейна след като се наобядвахме и отидохме на детска дискотека след вечеря. Легнахме си изморени като кучета. Read the rest of this entry »
Исках да ви пратя повече клипчета, когато се прибрахме. Върнахме се в петък и оттогава сме вън от себе си от радост, защото всеки ден виждаме напредъка на Тимо. Последния ден бяхме сред делфини, които обичат да се гушкат, и тимо изведнъж каза „Дейзи”. Не го е повторил, но много ни обнадежди.
Времето, прекарано с екипа на Делфинотерапевтичния център в Мармарис беше прекрасно. Вашият отбор наистина работи със сърце и душа. Още веднъж много ви благодарим!
By loading the video, you agree to YouTube's privacy policy. Learn more
Искам да ви разкажа за времето, прекарано в делфинотерапевтичния център в Мармарис и да благодаря още веднъж за чудесните грижи и вниманието, с които бях оградена.
От самото начало на проучването ми за делфинотерапията, към мен се отнесоха със съчувствие и получих много изчерпателно съдействие от Тургай. В рамките на седмица от първия ми и-мейл получих програма, съставена специално за мен, тъй като аз не съм обичаен случай за този вид терапия. Реших да опитам с тази терапия, тъй като бях чувала, че делфинотерапията може да бъде успешна и полезна при страдащи от посттравматичен стрес, бях отчаяна и исках да видя дали може да ми помогне. Read the rest of this entry »
Ето няколко думи от мен относно делфинотерапията на три деца в Мармарис, Турция. Платих си, за да изненадам с посещението си родителите, с цел лично да видя някои от терапиите на децата.
Тъй като аз (и един приятел) пристигнахме три дни преди родителите, можах да видя всичко предварително и всичко ми беше обяснено.
По време на изключително сърдечното посрещане от г-н Аксел Линке, директорът на терапевтичния център, и от всички терапевти и лекари, беше ми разрешено да разгледам навсякъде и всички мои въпроси получиха отговор. Бях напълно сигурна, че „моите” деца са в добри ръце и за тях ще се грижат много добре обучени лекари и терапевти. Read the rest of this entry »
Здравейте скъпи Аксел Линке и скъпи приятели от екипа!
Прибрахме се благополучно в студената Германия и почти съм преодоляла страха си от летене, дори гледах през прозореца през цялото време и бях впечатлена от гледката! Това ли бяха делфините? Багажът е разопакован, миялната машина е включена, Бернд е на работа, Симон коси ливадата и се грижи за конете, а Тобиас трябва да поработи тази вечер. Опитва се да се сприятели с котките, след като му казах, че са малки делфини с козина и трябва да им даде възможност. Може би благодарение на Флип ще превъзмогне неприязънта си към котките. Read the rest of this entry »
С Луис се върнахме от делфинотерапия в Мармарис и сме напълно изумени, очаровани, щастливи, доволни и благодарни! Беше прекрасно!
Пристигнахме в нашия хотел в Мармарис събота вечерта на 02.10.2010 г., малко преди полунощ. Самолетът ни имаше техническа неизправност и полетът ни беше отложен с няколко часа, преди да можем да излетим. Тъй като съм бивша стюардеса, естествено не бях особено притиснена, Луис също остана спокоен и понесе много добре дългото пътуване.
Неделя сутринта ни посети един терапевт от делфинотерапевтичния център, който ни покани на среща същия следобед. В 14.00 ч. бяхме посрещнати от целия дружелюбен терапевтичен екип. Read the rest of this entry »
Разбираме отношението ви във връзка с нападките от хора, които всъщност не ви познават.
Прекарахме 10 дни с научно изследователска цел в Делфинотерапевтичния център в Мармарис през 2009 г.
Ние свидетелствахме в полза на вниманието, което отделяте за здравето и благополучието на животните, а също така и към качеството на грижата за пациентите.
Приветствахме напълно откритостта и сътрудничеството на целия екип, на треньорите и терапевтите, игривия подход на животните, почтителното разбирателство и предоставянето на услуги.
Цялостната работа беше великолепна и е достойна за награда.
Monique et Charles U H L, Prof. Peintres et Sculpteurs
За въпроси, отнасящи се до делфинотерапията, може да пишете на ел. поща на:[encode_email email=”” display=””]
Скъпа Барбара, скъпи приятели от делфинотерапевтичния център,
Доста време стоях пред празния лист, защото не бях сигурна как да изразя с думи мислите и чувствата си. На толкова много събития си струва да се обърне внимание и затова днес ще напиша няколко показателни мисли, за които знам, че ще опишат едно от най-съдържателните събития в нашия живот.
Измина почти 1,5 г. Ако трябва да сме по-точни – 15 месеца – 64 седмици, откакто пътувахме към вас и Дейзи, и двете обичаме да поглеждаме назад към това особено и наситено със събития време. Не само положителното, но и загадъчното излъчване на делфините направи малки чудеса. Множеството малки изражения на терапията помогнаха на дъщеря ми и на мен да преодолеем предизвикателствата в живота ни и да се справим с психологичния стрес на миналото.
Днес искам да разкажа за едно малко чудо:
Трябва да добавя, че дотогава дъщеря ми не можеше да произнесе дори едно изречение.
…Ние отново бяхме на платформата, а Дженифър плуваше с терапевта си Барбара и Дейзи. Както и предишните дни, Барбара пееше песента: „Дейзи, Дейзи, танцувай с мен…” и насърчаваше Джени да пее с нея. Изведнъж дъщеря ми започна да пее. Отначало не можах да разбера, тъй като бях прекалено далече, за да чуя гласа й. Тогава Барбара каза на Дженифър: Пей по-високо! Аз стоях на платформата и чух гласа на детето си! Тя пееше с Дейзи, държеше я за плавниците и плуваха в кръг, а ДЕТЕТО МИ пееше високо и ясно! Тя крещеше!!
„Дейзи, Дейзи, танцувай с мен, ето ми ги ръцете, едновременно са тук и там, толкова е лесно.”
Тя изпя песента и после още веднъж, а аз стоях на пристана и плачех. Плачех толкова силно, че хората започнаха да ме заглеждат. Детето ми, което не можеше да говори, което не можеше да състави едно изречение, изпя цялата песен. Не можех да го разбера. Не можех да го повярвам. Но беше истина.
