Наистина ни липсва прекрасното време, което прекарахме в Мармарис и се надяваме, че ще можем да дойдем отново следващите години.
През почивните дни се срещнахме със семейства, чиито деца имаха синдром на Емануел, също като моя син. Това беше много интересно и доста от тези семейства също решиха да опитат с тази терапия. Всички бяха впечатлени от подобрението на Леон и великолепните терапии, на които се дължеше това.
Делфинотерапията на Софи, която се състоя в края на септември и началото на октомври 2014, беше много приятна за всички нас. Терапията беше успешна. Тялото на Софи вече не е така сковано. Походката й се подобри, може да се концентрира по-добре, а също така фините й двигателни умения, например оцветяването, значително се подобриха.
Оливия беше на делфинотерапия през септември 2014 г. Нашите очаквания не бяха високи, просто се надявах, че дори да не виждам промени в поведението й, може би нещо вътре в нея се променя. За мен не беше важно да стане чудо, по-важно беше дали ще може да разбира и да чувства света по-добре след терапията. Едно беше сигурно – тя ще се наслаждава на тези две седмици с делфините.
Преди да тръгнем за Мармарис, Елена много ни помогна по ел. поща, на въпросите ни беше отговорено още преди да сме ги задали. Нашите малки специални нужди бяха удовлетворени по най-добрия начин. Read the rest of this entry »
Пристигнахме в България! Много ви благодарим за вашата работа с Мартин! Изключително сме впечатлени от професионализма на екипа – Игор е невероятен!
В началото Марти много се страхуваше от делфина, постепенно преодоля страха си и накрая двамата станаха големи приятели! Благодарим на Сема за терапията, това е нещо ново за нас. Искаме и в България да намерим такъв специалист по кранио-сакрална терапия, за да продължим с процедурите и ако имате някаква информация, ще сме ви много признателни!
Хипотерапията беше страхотна, Сали е изумителен човек, много обича децата, Фелиз също. Благодарности за Диана за физиотерапията. Вече има някои промени в Марти. След месец ще ви пишем какво се случва с него след делфинотерапията. Тогава ще ви споделя подробности. Още веднъж ви благодарим! Надяваме се отново да се срещнем! Изпращаме ви снимка като доказателство за добрата работа на Игор!
Поздрави от цялото семейство!
Мартин, Цветалина и Емил
Ако имате въпроси, относно делфинотерапията, може да се свържете със семейството на: [@encode@ email=”” display=””]
Аника е 13-годишно момиче, тежащо само 25 кг. Тя обаче е мускулеста, изключително жилава, издръжлива и обикновено много щастлива!
Предварително уредихме всичко чрез Delfintherapiereisen Megasport в Германия. Беше много лесно. В началото на годината изпратих и-мейл, в който посочих датите за пътуване в началото на лятната отпуска. От „Мегаспорт” ми изпратиха документите на ел. поща – разпечатах ги и ги попълних без да бързам. Имах няколко въпроса, звъннах им и ми отговориха много любезно и учтиво. Много професионално обслужване.
Аника летеше за първи път. Притеснявах се главно за полета. Какво ще стане по време на промяната в налягането? Предварително се снабдих с капки за уши и спрей за нос и точно преди да излетим й напълних чашката с нещо за пиене, за да преглътне. Това свърши добра работа и тя нямаше налягане в ушите.
Втората ми грижа беше как тя ще седи в самолета. Бях взела още един колан за гърдите – минаваше зад седалката и се закопчаваше на гърдите, но това не беше необходимо. Обикновеният колан беше напълно достатъчен и ако тя се наклонеше напред или настрани можех да я задържа. Храната беше юфка – идеално за Аника!
Имах чувството, че се вълнувам заради нея. Тя обичаше да се вози на въртележка – колкото по-нависоко и по-бързо, толкова по-добре.
Пристигнахме много късно (в 9 часа вечерта) в Марес хотел, когато вече беше тъмно, но получихме вечеря и ни посрещнаха гостоприемно. Храната беше великолепна във всяко отношение – всички ястия бяха изложени в бюфета, имаше всякакви видове юфка. За закуска взех 2 кутии с овесени ядки, които ни стигнаха за две седмици, защото Аника яде също и други вкусни неща, като напр. палачинки с различни пълнежи.
Обещаха ни специална стая за хора с увреждания, но ни дадоха обикновена. За мен нямаше проблем, тъй като й носих от вкъщи тоалетното столче. То се счита за медицински багаж и не спада към ограничението от 20 кг багаж, безплатно е. Душът беше толкова голям, че го ползвахме заедно с Аника и тоалетното й столче. Имаше само едно малко стъпало, над което да пренесем столчето. В стаята имаше инструкции, които трябваше да се следват – всичко беше много добре организирано.
By loading the video, you agree to YouTube's privacy policy. Learn more
Първата ни среща за делфинотерапията беше в 9 сутринта, когато не беше толкова горещо. Делфинотерапията започна в единия край на басейна. Аника трябваше да хвърля във водата топка или обръч и Фрозия – „нашият” делфин, й донасяше хвърлените предмети. Аника беше потопила краката си в басейна и Фрозия плуваше около нея. Аника целуна Фрозия и двете танцуваха, хванати ръка за плавник. През цялото време терапевтът Барбара придържаше и подкрепяше Аника и аз можех да се облегна, да се отпусна и да не се безпокоя за нея – много приятно чувство! Аника носеше във водата спасителна жилетка. Тя много се забавляваше във водата и това често ме просълзяваше. Сутрините Аника имаше също физио- и кранио-сакрална терапия. В 2 часа следобед ни вземаха от хотела и ни водеха на хипотерапия. В 5 следобед ни връщаха обратно в хотела.
След това винаги отивахме до плажа, за да се охладим във водата. Докато бяхме там, в началото на лятната отпуска времето винаги беше слънчево и горещо, температурата понякога стигаше 46°C. През есента всичко е малко по-евтино, но тогава е по-хладно. Тъй като на Аника обикновено й е студено, избрахме лятната отпуска.
Единствената трудност, с която трябваше да се справим, беше пътеката между хотела и плажа, а това беше изморително. На отиване беше доста стръмна и неасфалтирана, беше покрита с циментирани плочи. Обратният път също беше изморителен, тъй като бутах инвалидната количка на задните колелета, за да не се клатушка много Аника. Това би било по-лесно с детска количка или ако тренирах редовно, но тъй като съм положително мислеща личност, приех това като тренировка :-).
След първата седмица на Аника два дни й беше мъчно за дома, между терапиите плачеше и доста говорихме по телефона с баба й, дядо й и сетра й Таня, рано си лягахме ( в 9 ч. вечерта) – прегръщах я и след това заспиваше. Бях изненадана, тъй като никога преди това не й домъчняваше за вкъщи. Това също беше напредък, макар емоциите да бяха отрицателни! След 2 дни обаче тя се възстанови и отново беше щастлива.
Една вечер треньорът на делфини взе Аника и я заведе на детската дискотека. Тя не ми позволи да отида с нея дори само за да й направя снимка. Толкова дълго време без майка си!
Бихме искали да посетим Турция отново за още една делфинотерапия, но следващият път ще дойдем цялото семейство.
Аника имаше голяма полза от терапията. Тя е много по-бърза с речевия си компютър, по-пъргава и със силна воля (което не винаги е благословия). На няколко пъти тя беше освободена от занятия в училище, защото не отговаряла с речевия си компютър, тъй като предпочитала да слуша музика. За мен като нейна майка това не беше отпуска, но въпреки това беше чудесно време за нас двете! Ще се върнем!
Ако имате въпроси, относно делфинотерапията, може да се свържете със семейството на: [@encode@ email=”” display=””]
Статия от nw-news.de, 31.12.2012 г., автор: Мириам Шарлибе
Дилса Сю има мозъчно увреждане по рождение. Благодарение на срещата си с делфините тя се научи да върви.
Дилса Сю е на 9 години. Тя може да върви и да дъвче самостоятелно и да следи с очи. Позволява да я докосват и издава звуци. Това не винаги е било така. Преди 5 години момичето е било хранено с тръбичка. Лекарите не са давали никаква надежда, но Дилса Сю е опровергала всички прогнози.
Преди 5 г. „Neue Westfälische” писа за първи път за тежката съдба на момичето. Семейството на Дилса Сю се опитваше да събере достатъчно пари за делфинотерапията. Много хора дариха средства и направиха лечението възможно, което коренно промени живота на семейството.
Дилса Сю е планирано дете, чиито родители са го чакали 9 г. На шестия месец от бременността лекарите поставили диагнозата диафрагмена херния. В резултат на това органите излизат от коремната кухина и притискат белите дробове. „Не знаехме колко ще болна е дъщеря ни, дори да доживее раждането си”, каза майка й. Read the rest of this entry »
Дъщеря ми Неле беше на делфинотерапия в Мармарис, Турция, в периода 17.09.-01.10.2011 г. Тази форма на анималотерапия действа чрез ултра вълните, които делфините използват при общуването си. Тези ултра вълни нагласят детския мозък в състояние алфа. При него мозъкът е отпуснат, но също така е и с най-добра способност за учене. Обикновено, състоянието алфа е когато спим и когато дневните преживявания се обработват и анализират. По време на делфинотерапията и след нея това състояние остава възвратимо за период 3-6 месеца и така способността за учене на детето остава повишена. Опитите са показали, че способността за учене се увеличава от 10 до 15 пъти над обикновеното.
Надяваме се, че всички вие сте добре и сте изкарали едно чудесно лято, също като нас. Мина известно време, откакто бяхме на терапия заедно с вас. Това беше много хубаво, незабравимо и успешно преживяване. Сандра много се подобри.
Сандра много обича делфините (особено Фрозия) и често говори за тях. Всеки ден, по време ня терапията й, тя много се забавляваше. Беше много горда от факта, че беше сама във водата, заедно с Фрозия, и й позволяваха да й дава команди.
Момичето не е можело само да стои изправено. След двуседмична делфинотерапия е постигнат изключително голям напредък.
Мануела Ленувайт без съмнение е щастлива жена. Тя е 47 годишна, със слънчев загар, разтревоженият й поглед вече е дал път на щастливите бръчици около очите й, а поведението й излъчва новопридобита сила. Мануела Ленувайт е преди всичко щастлива майка на осем годишната Виктория, за която хората от Прийстевиц, Гросенхайм и други градове и села дариха много пари.
Тази история беше основна тема
Кампанията за набиране на средства беше оглавена от местния офис на вестника „Sächsische Zeitung” в Гросенхайм и общността в Прийстевиц събра над 15 000 евро. Делфинотерапията в Мармарис, Турция, струваше 9450 евро, като сумата беше непосилна за семейството. „Това беше удар за съпруга ми”, каза г-жа Ленувайт. „Той все работеше, но беше невъзможно да съберем толкова много пари. Положението беше много тежко за нас.” Това беше публикувано във вестника на 05.05. и оттогава животът на разтревожените родители се промени чувствително. Виктория отбеляза голям напредък, стана по-уравновесена и през август можеше да коленичи. Това събитие беше едновременно Великден, рожден ден и Коледа за родителите й.
Най-после времето настъпи. След толкова години на очаквания и надежди, семейство Ленувайт започнаха да се приготвят. На 02.09. те отлетяха за Турция. В багажа си сложиха летни дрехи, играчки и многото си желания. Днес, гледайки Мануела Ленувайт ще видите, че всечки тези желания са се сбъднали. „Изненадващо, Виктория нямаше никакви проблеми с настаняването. На втория ден тя вече се приспособи към реда, установен в хотела и в терапевтичния център”, каза тя. Точно организираният курс означаваше много усърдна работа за русото момиченце, което по принцип беше със здрав организам. Всяка сутрин се провеждаше кранио-сакрална терапия, която се състои от лек натиск с ръка на черепа и кръста. Read the rest of this entry »