Сабрина и сбъднатата мечта да срещне „нашите морски ангели”

Разказ за моята вечно обичана дъщеря Сабрина и за сбъдната й мечта да се срещне с „нашите морски ангели”.

От сърцата ни на родители на дете с увреждания:

Специалното дете на Господ
Състоя се среща на голямо разстояние от Земята

– Време е да се даде живот на нова рожба – казаха Ангелите на Господ. – Това специално дете ще се нуждае от много любов. Неговото развитие ще бъде много бавно, постиженията му може да не бъдат видими. Хората долу ще трябва да се грижат за него.

То няма да може да върви, да се смее или да играе като другите деца, мислите му ще бъдат за един друг свят. Пренебрегнато от много хора, като дете с увреждания, то винаги ще бъде в неизгодно положение. Затова трябва много внимателно да преценим къде да го изпратим. Искаме то да има щастлив и мирен живот. Моля те, Господи, намери ни родители, които ще се справят с тази трудна задача.

Отначало те няма да знаят коя е важната роля, която те трябва да изиграят за това дете, което е изключително предано и изпълнено с много любов.

Скоро родителите ще разберат за привилегията си да се грижат за този небесен подарък. Този ценен дар, толкова нежен, кротък и благ, е изключително специалният подарък от Небесата.

Така планираното дете Сабрина е родено на 27.02.1994 г. От самото начало тя се сблъсква с трудности. Била е чудесно, малко, сладко дете и никой не е предусещал проблемите на нашия малък слънчев лъч. Когато е била двегодишна, кардиологът й поставя диагнозата синдром на Уилиъмс-Бюрен (Williams-Beuren-Syndrome (www.williams-syndrome.ch). Настъпва времето на множество медицински изследвания, престои в болницата и терапии. Дори като малко дете й се наложи да се научи да се справя с липсата на много неща. Ние трябваше постоянно да променяме плановете си и да живеем ден за ден. След това дойде пориазис артрит (Psoriasis-Arthritis), който направи нещата още по-трудни. Силната болка и вливането на течности в болницата съвсем изтощаваха Сабрина. Тя винаги беше положително настроена, бореше се и никога не се предаваше. Силната болка и многото медицински прегледи я натъжаваха. Често страдаше тихо, за да не ме тревожи, тъй като съм й майка.

Сабрина никога не е имала някакви големи желания, но в последните няколко години, след като беше гледала един документален филм за делфини, веднъж поиска да плува с делфини. Доста време си мислех, че това желание никога няма да мога да изпълня, но тогава се случи малко чудо. В точния момент Сабрина получи завещание и в същото време получихме помощ от фондацията „Помисли за мен” („Denk an mich“). Не ни се наложи дълго да решаваме и потърсихме в интернет такава терапия. С голям късмет попаднахме на сайта на Делфинотерапевтичния център в Мармарис www.dolphin-therapy.org и бяхме посъветвани цялостно, любезно и кометентно от г-н Вийнгарн. Тъй като сме от Швейцария, трябваше саме да си запазим сами стая в хотел и избрахме хотел Мармарис Палас (Marmaris-Palace)

Пътуването ни започна на 24.07.2010 г. Летяхме с Еър Берлин до Бодрум, където кацнахмме навреме и без проблеми. Заедно с друго семейство ни взеха от летището с автомобил от туристическата агенция „Бентур” и пристигнахме в Мармарис след 2 часа. Вечерта, изморени, но развълнувани, се настанихме в хотела. Искаше ни се само да спим и бяхме щастливи, че сме тук. Стаята ни беше многа хубава, с приказна гледка към морето и ние бяхме слисани, че всичко мина толкова добре. На сутринта, беше неделя, слязохме да закусим и бяхме посрещнати от служител на Делфинотерапевтичния център, който ни осведоми в подробности за курса за следващите 14 дни. Веднага се почувствахме като у дома си и бяхме още по-развълнувани да разберем какво ни предстои следващите две седмици.

Следобед имахме всъпителен разговор в Делфинотерапевтичния център с терапевта и един служител, който ни разясняваше детайлите.

Въведението ни беше компетентно, предразположи ни и ни бяха дадени всички необходими указания. Представихме се едни други и терапевтът ни зададе различни въпроси. Запознахме се с много любезни хора: Игор – делфинотерапевт, Беата – физиотерапевт и Сема – кранио-сакрален терапевт. Елена беше ангелът – тя ни разясни трудните въпроси и превеждаше. Следващата сутрин се срещнахме с треньора на делфини Рикердо, целият отбор на Онмега, естествено и с делфините. Беше невоятно, трудно мога да опиша чувствата. Когато някой е чакал толкова дълго моментът и накрая той настъпва, чувствата му се обръщат на 180 градуса, емоциите са силни и радостта взема връх над всичко. Всяка сутрин програмата ни за деня стоеше написана на дъската. Сутринта имахме делфинотерапия с Фрози, а следобед – физиотерапия, езда или кранио-сакрална терапия. Определените часове за различните видове терапия бяха почти едни и същи, което беше идеално за нас.

Отборът на Сабрина се състоеше от Игор, Рикардо, Фрози, Беата, Сема и стажантите Кармен и Валери. През първия ден се запознахме едни с други. Първата терапевтична сесия се проведе много съчувствено.

Сабрина получи неопренов костюм, който носеше през цялото време, и се отправи към платформата с новите си приятели.

Тя веднага се спрители с Игор, който обикновено говори английски, и Рикардо, който говори и испански. Бях удивена, че не се страхува и иска да влезе във водата при Фрози още от първия ден. Несъмнено изпитваше уважение към делфините, но не изпитваше страх и беше по-смела от когато и да било. Тя пееше и се смееше от сърце. Виждах дъщеря си толкова свободна и щастлива. От спокойният начин, по който Игор се държеше с нея, тя доби увереност, никога не се чувстваше напрегната, което допринесе много за успеха й.

След час се върнахме в хотела да си починем, да хапнем и следобед бяхме на езда, физиотерапия или на кранио-сакрална терапия.

И в този случай имахме късмет. Сема и Беата много помогнаха на Сабрина да стане по-смела и уверена. Двете жени с радостното си поведение свършиха много добра работа.

Първата седмица се наложи да изключим ездата, пради болка, от която Сабрина страдаше от месеци. Всеки ден тя напредваше все повече. От ден на ден ставаше все по-смела и по-самоуверена. Всяка сутрин чакаше с нетърпение да настане часа й за срещата с делфина Фрози и останалите от отбора. Най-добре се разбираше с Барбара. Чувстваше я като най-близка. Ние се наслаждавахме на компанията на останалите семейства и обменихме опит. Отнемаше ни 15 минути пеш, за да стигнем до хотела. На третия ден Сабрина вървеше по-добре. Искаше да прави всичко съвсем сама, дори ми носеше питие от бара и оставаше сама на плажа, когато трябваше да свърша нещо и беше винаги в добро настроение. Създаде си много нови приятелства.
Бяхме единствените швейцарци в хотела и единствените, които участваха в делфинотерапия. Всеки ден тя гордо разказваше на персонала и на другите семейства за новите си приключения с Фрози. Дори влезе в морето с мен по една странична стълба, където водата достигаше раменете й. Имаше само камъни, никакъв пясък. Плувахме като използвахме дюшек и тя въобще не се уплаши. Можех да плувам сама, а тя стоеше на плажа без проблем. Беше много енергична и издръжлива, въпреки горещината.
Втората седмица решихме да опитаме с езда. Беше чудесно – начинът, по който се качваше на коня и яздеше с Фелис и Клаудия.
Бях много горда със Сабрина. За щастие записах всичко на камера, ако някой не ми повярва. Искам да изкажа голяма благодарност на хората от ранчото, Фелис и Салих, за начина по който се отнасят към децата с много различни увреждания. Всеки се чувства добре дошъл и всеки чувства, че те правят всичко по силите си, за да помогнат на семейството. Дори когато някой изпитва трудности, усеща, че трудът си заслужава. Много е хубаво да си сред природата.

Връхната точка беше терапията с Фрози. Беше като в сън да видиш как с всеки изминал ден се създаваше доверие. Имаш чувството, че делфинът те познава. Сабрина пееше, танцуваше, играеше и плуваше с Фрози, сякаш винаги са правели това заедно.

Често имам усещането, че съществува една здрава връзка, ниво на обмен, за което можеш само да мечтаеш. Дори аз, нейната майка, изпитвах дълбоко чувство на спокойствие. Изведнъж получих сила и от все сърце съм благодарна, че имах възможност да изживея това. Хубаво е, че има такива хора. Големи благодарности на целия екип на Онмега, специално на Елена и Аксел, вие просто сте върхът. При вас изкарахме чудесно и никога няма да го забравим. Надяваме се, че ще можем да ви посетим отново през 2012 г. Сабрина ще е навършила 18 и това ще бъде най-добрият подарък за бъдещето й и за всички нас.

Делфинотерапията се оказа изключително полезна за Сабрина и тя получи множество положителни резултати. След завръщането ни, много хора – терапевтът й, учителят й, приятелите и семейството й, неведнъж я поздравиха за огромния й напредък.

Междувременно тя е много по-смела и решителна от преди. Вече съвсем ясно казва „не” и то не само на мен, нейната майка. Самоувереността и борбеният й дух се съживиха отново, за което съм ви много благодарна.

Не очаквахме нищо, но получихме толкова много. Знаем, че увреждането и болестта ще останат с нас и винаги ще има пречки за преодоляване. Но никой не може да ни отнеме чудесните преживявания. Спомените завинаги ще останат в сърцата ни. Понякога стават чудеса. Никога няма да загубим надежда и се надяваме скоро да се видим отново.

За въпроси, отнасящи се за делфинотерапията, може да се свържете със семейството на ел. поща: [@encode@ email=““ display=““]

Зареди оригиналът в PDF