Представител за България: Иван Стоянов

Драги приятели,

Казвам се Иван, от България съм и живея в гр. Варна. По образование съм магистър еколог, завърших „Екология и опазване на околната среда” в ТУ-Варна през 1998 г. След това близо 1,5 г. работих в една екологична организация.

Собственик съм на сайта www.BestFellows.com, който е посветен на домашните любимци и съдържа много полезна информация за тях. От края на март 2009 г. започнах да се интересувам от анималотерапия и се свързах с няколко организации, работещи в тази област. Тази година (2010) бях поканен от г-н Аксел Линке, директор на делфинотерапевтичния център „Онмега” в Мармарис, Турция, да го посетя и да се запозная по-отблизо и в подробности със същността на делфинотерапията.

И така, в началото на юли тази година (2010) посетих г-н Линке и му погостувах десетина дни. Станах свидетел на изумителни неща, които за мен са истински чудеса. Състоянието на много трудно подвижни деца се подобри и те започнаха да правят някои движения с по-голяма лекота, благодарение на съвместното прилагане на делфинотерапията, хипотерапията, физиотерапията и кранио-сакралната терапия. Най-голямо впечатление обаче ми направи следният случай.

По време на престоя ми в Мармарис се запознах със семейството на едно 14-годишно момче аутист и наблюдавах лечението му в делфинотерапевтичния център. В началото момчето не говореше и не обръщаше никакво внимание на никого, дори на своите родители – аутистите са хора, затворени в техния собствен свят. Терапевтичната програма на момчето включваше плуване с делфини в открития басейн и конна езда (хипотерапия) в едно съседно ранчо. Първите дни то се боеше от делфините, пищеше от страх, когато делфинът наближеше платформата, където момчето стоеше седнало. Малко по малко страхът му изчезна и момчето започна да милва делфините и да потапя краката си в басейна. През последните дни от терапията момчето не се страхуваше и плуваше с делфините с помощта на терапевта.

В началото хипотерапията включваше милване, вчесване и почистване на копитата на един кон, а след това – конна езда. В началото на ездата треньорът водеше коня за оглавника, след това – за юздата. Накрая момчето яздеше съвсем само, а треньорът водеше коня за много дълго въже.

Бях силно впечатлен, когато в края на цялостната терапия момчето започна да прегръща и да целува родителите си и да казва по няколко думи дори на непознати като мен.

И така, в края на престоя ми в Мармарис г-н Линке ме определи да бъда официален представител за България на делфинотерапевтичния център „Онмега”.

Приятели, посетете нашия уеб сайт www.dolphin-therapy.org и ако имате някакви въпроси, с готовност ще ви отговоря.

С най-добри пожелания,
Иван Стоянов