Делфинотерапия за Луис Куун

С Луис се върнахме от делфинотерапия в Мармарис и сме напълно изумени, очаровани, щастливи, доволни и благодарни! Беше прекрасно!

Пристигнахме в нашия хотел в Мармарис събота вечерта на 02.10.2010 г., малко преди полунощ. Самолетът ни имаше техническа неизправност и полетът ни беше отложен с няколко часа, преди да можем да излетим. Тъй като съм бивша стюардеса, естествено не бях особено притиснена, Луис също остана спокоен и понесе много добре дългото пътуване.

Неделя сутринта ни посети един терапевт от делфинотерапевтичния център, който ни покани на среща същия следобед. В 14.00 ч. бяхме посрещнати от целия дружелюбен терапевтичен екип.

Присъстваха двама физиотерапевти, един социален педагог за делфинотерапията, допълнителен физиотерапевт, който помага единствено при делфинотерапията, един стажант и управителката на терапевтичния център. Повече от час отговаряхме на въпроси, свързани с историята на Луис, терапиите и подобренията, които е получил, специалните му умения, предпочитанията му, какво не харесва, нашите желания, представи, очаквания и всичко друго, за което трябваше да внимаваме. Нищо не беше пропуснато и излязохме от срещата с добри чувства и много развълнувани за предстоящия ден.

В самото начало попитахме дали терапията ни може да започва по-късно през деня, защото когато Луис заспи, той спи дълго. Те се съгласиха. Всеки ден делфинотерапията ни започваше в 12.00 ч., а алтернативните терапии като нормалните физиотерапия, кранио-сакрална терапия или хипотерапия, редуващи се според желанията и изискванията, започваха в 4.00 ч. следобед. Това беше идеално за сина ни и за нас, тъй като Луис можеше да спи до късно, да закусва на спокойствие и да започва терапиите в добро настроение.

Беше чудесно! Въпреки, че терапиите имаха точно определено време, по всяко време на деня бяхме добре дошли в делфинотерапевтичния център. Имахме достатъчно време спокойно да преоблечем сина си, да вземе душ след терапията и да проведем 1-2 разговора с терапевтите. След всяко дете делфините имаха достатъчно време, за да си починат, да се възстановят и да поиграят. През цялото време атмосферата беше много спокойна и благотворна за всички ни. На цялото семейство беше позволено да присъства по време на делфинотерапията. 9-годишната ни дъщеря Алина беше въвлечена в терапията всеки път щом пожелаеше. Тя не винаги беше на заден план, тъй като й се поставяха задачи и имаше усещането, че играе много важна роля. Ние бяхме особено доволни, тъй като дори да се стараеш много и да опитваш най-доброто, винаги може да се чувстваш гузен по отношение на здравото дете. Тук можехме да забравим за това за известно време и да наблюдаваме две щастливи деца заедно.

За да опиша какво точно се случва по време на делфинотерапевтичните сесии, създадох малък албум със снимки. Тук разбира се подбрах най-хубавите и най-вълнуващите, но изборът беше труден, тъй като всичките 240 снимки са еднакво хубави и вълнуващи.

Луис беше доволен, щастлив, усмихнат и лъчезарен през цялото време, което прекарваше с делфина Дейзи. Курсът на терапевтичните сесии общо взето беше един и същ всеки ден. Първите 10-15 минути Луис седеше с Фльор на платформата, а Дейзи го поздравяваше като пляскаше с плавниците във водата. Луис имаше за задача да я милва, да я хваща за муцуната, да я докосва с крака си по муцуната, да й хвърля във водата топка и обръч, и да ги взема, когато тя му ги донесе. Той я шляпваше по опашката и пееше „арам-сам-сам”. От всички задачи на платформата тази му харесваше най-много и пееше много силно, тъй като можеше да произнесе „ааа” особено добре.

Тъй като Луис не се страхува от водата, винаги бързаше да влезе във водата, където танцуваше с Дейзи, слагаше си краката на гърба й, гъделичкаше я по корема, а накрая двамата с Фльор бяха бутани и теглени от Дейзи из басейна. Луис бързо научи подредбата на задачите, и когато идваше ред на любимите му задачи – гъделичкането и тегленето из басейна, предварително засияваше и се смееше от сърце.

Посещението ни в Делфинотерапевтичния център в Мармарис беше напълно успешно. Луис беше необикновено буден и внимателен по време на всички терапевтични сеанси. Нито веднъж не се остави да „бъде командван” и очевидно се опитваше да направи най-доброто и да играе водеща роля.

От алтернативните терапии кранио-сакралната зае голяма част и направи ставите на Луис по-гъвкави и отпуснати. За първи път спа с ръце до главата. Тъй като бяхме до сина си през цялото време беше трудно да кажем какво точно се промени в него. Реакциите на нашето семейство, приятели, терапевти и др. ни развълнува допълнително.

Луис естествено не стана изведнъж ново и напълно различно дете, но промяната беше изключително окуражителна. Луис изглеждаше доста по-гъвкав за разлика от преди, когато мускулите му бяха спастични и парализирани. Когато лежеше по гръб, ръцете му често се преместваха над главата, особено когато видеше нещо интересно. Вече е по-буден, по-внимателен и понякога проследява с очите си движещи се неща, които не са точно пред него. По-лесно говори и изглежда разбира основния език. Това предоставя много добри изгледи пред нас и се надяваме да затвърди по-нататъшните подобрения. Ние вече запазихме предварително за октомври следващата година още един терапевтичен курс и очакваме нови малки изненади в развитието на Луис.

Соня Куун

Ако имате въпроси, отнасящи се до делфинотерапията, може да се свържете със семейството на [encode_email email=”” display=””]